Според данни на Националния Статистически Институт, за последните 10 години сме подобрили стандарта си на живот.
Потреблението в страната се е увеличило в няколко основни направления:
Купуваме повече дрехи и обувки
Най-голямо увеличение в потреблението се наблюдава в покупките на дрехи, въпреки поскъпването им с около 44%.
Според данните, два пъти са се увеличили покупките на кожени обувки, като се има предвид, че са поскъпнали с 37%. През разглеждания период дамите са си купили 4 пъти повече рокли за сметка на официалните костюми.
Мъжете също не остават по-назад от жените и отделят повече пари за своето облекло. За последните 10 години те са купили с 40% повече сака и с 46% повече панталони, въпреки увеличението на цените им със съответно 74% и с 50%. Що се отнася до потреблението на мъжки обувки – там ръстът е двоен като при дамите.
Причината за това е, че доходите на потребителите са по-високи от инфлацията. Цените са се повишили с 51% за последното десетилетие, а средният доход на един член от семейството се е увеличил със 172% – от 318 лева през декември 2004 г. до 865 лева за същия месец на 2014 г.
Пътуваме повече
Данните на НСИ показват, че въпреки 70%-ното увеличение на горивата за последните десет години, потреблението на бензин и дизел е скочило със 155%. У нас през изминалата година се наблюдава и ръст на покупката на автомобили с 9%. При сумата, която българите отделят за автомобили втора ръка, също се наблюдава увеличение. Според търговците на употребявани коли, покупките на стойност под 5 000 лева са все по-голяма рядкост. Най-често сделки се сключват в ценовия диапазон 8 000 – 30 000 лева.
Колко харчим за храна
Анализираните данни показват, че отделяме три пъти повече средства за храна. През 1999 г. потребителите са давали за хранителни продукти средно по 573 лева, а към края на миналата година тази сума вече е около 1500 лева. Най-купувани продукти според НСИ са месото, плодовете и зеленчуците. Значително е паднала консумацията на сол и захар. Тези данни навеждат на мисълта, че все повече българи се стремят да се хранят балансирано и здравословно. Дори консумацията на хляб намалява. Според данните за миналата година всяко семейство е изяло средно 130 хляба, а преди десет години бройката е била 200, когато и цената му е била с около 20% по-ниска.
Емоциите на потребителите са сред основните фактори, които влияят на решението за покупка. Търговците също са се развили в тази насока - те познават все по-добре клиентите си и се стремят да отговорят на нуждите им. Според футуриста д-р Патрик Диксън, предстоят промени за хипермаркетите.
