Последната година показа на всеки от нас колко е важно да имаме под ръка „бели пари за черни дни” или така наречения авариен фонд.
Очаквай неочакваното
Едно е сигурно – непредвидените ситуации се случват на всеки.
Независимо дали ще се прояват като глобална пандемия, природни бедствия, нежелана безработица, дълъг болничен престой или друго неблагоприятно събитие, те са част от живота и се случват ежедневно.
Подобни събития са съпроводени с висок риск за финансовата стабилност на теб и семейството ти, който в повечето случаи се проявява в две направления – както по отношение на приходите, които получаваш, така и по отношение на разходите.
Например при необходимост от дълъг болничен престой приходите ти ще намалеят, но същевременно е твърде вероятно да се увеличат и разходите ти, свързани с лечение. Няма как да избегнеш настъпването на подобни нежелани събития, но можеш да ограничиш неблагоприятното им въздействие, като създадеш твоята първа защитна линия при извънредни ситуации.
Що е то „авариен фонд” и какво е важно да знаеш за него?
Това е сума пари, в определен размер, до която имаш бърз достъп и можеш да използваш за покриването на непредвидени разходи.
Една от основните му характеристики е неговата ликвидност - колко бързо един актив може да бъде трансформиран в пари. Възникне ли извънредна ситуация е най-добре да имаш възможно най-висока ликвидност, поради което и фондът е препоръчитено да се състои именно от пари, а не от други активи – злато, криптовалути, имоти и др.
Изключително важно е средствата да ти бъдат „под ръка” – да имаш бърз достъп до тях. В условията на кризисни времена, бързата реакция е от първостепенно значение за преодоляване на трудностите.
Необходимо е средствата да са ти на разположение, без да губиш излишно време, поради което възниква и логичният въпрос къде е най-удачно да ги държиш? Препоръчително е парите да са на достъпно, сигурно и защитено място, като всяко решение има своите ползи и недостатъци.
Съхраняването на сумата у дома ни осигурява бърз достъп до средствата, но крие рискове по отношение на сигурността. В случай на природни бедствия (земетресения, наводнения, пожар) или обир не би разполагал с фонда в момент, в който имаш най-голяма нужда от него.
Друг вариант е парите да бъдат депозирани в банка – така се осигурява високо ниво на защитата им, за сметка на тяхната ликвидност. При това решение трябва да си сигурен, че ще имаш достъп до средствата в рамките на 1 – 2 дена, като бъдеш внимателен и по отношение на разходите, свързани с държането на парите в банка (такси за обслужване, теглене и тн).
Независимо от това на кой вариант за съхранение на аварийния фонд ще се спреш, не можеш да избегнеш риска (ликвидност за сметка на сигурност или сигурност за сметка на ликвидност), но можеш да го управляваш, прилагайки диверсификационна стратегия.
Диверсификацията е техника, която намалява риска и е позната на всеки от нас от правилото „не слагай всички яйца в една кошница”. В случая с аварийния фонд това означава да предвидим един малък буфер от пари в брой, които да имаме винаги на разположение у дома и един по-голям фонд, който да държим в банка.
Каква е целта?
Основното предназначение е средствата да покрият нуждите ти при непредвидени ситуации, съпроводени с намалени приходи и/или увеличени разходи. Затова и аварийният фонд не бива да се използва за разходи, които са предвидими и регулярни (такива, каквито са едни и същи всеки месец – битови сметки, наеми, вноски по кредити), второстепенни (които не са от първа необходимост и не е задължително да направиш), екскурзии или други разходи за удоволствие (хобита, луксозни стоки и други).
Много е важно след използване на суми от фонда да възстановиш първоначалните наличности при първа възможност.
Какъв да е размерът на твоя авариен фонд?
Отговорът на въпроса зависи най-вече от два фактора – твоите разходи и времевия период, за който би искал да се подсигуриш.
Експертите в областта на личните финанси акцентират върху факта, че създаденият паричен буфер трябва да обезпечи непредвидените ти разходи, с оглед на което и съветват размерът му да бъде изичслен именно съобразно тях. Това означава да имаш на разположение средства, които да са достатъчни за обезпечаването на задължителните ти разходи за избран от теб период.
Другият основен фактор е за периода, който предвиждаш, че ще е необходим за преодоляване на тудностите и през който ще се наложи да използваш средствата от буфера. „Златният стандарт” е от 6 до 12 месеца или иначе казано при 500 лева задължителни разходи на месец препоръчителният размер на аварийния фонд е от 3 000 до 6 000 лева.
Казват, че щастието ни дава спокойствие, а спокойствието ни дава щастие. Мисли за аварийния фонд като за твоя щит, който ще ти позволи да преминеш спокойно през бурите на живота, без да се налага да правиш компромиси с нещата, които са наистина важни за теб и те правят щастлив.
